Обичайно е след около 50 години интерес, занимания професионална квалификация и реализация в сферата на електрониката, да се достигне и до фазата на мемоарите.
Особено съм благодарен на родителите ми, специално на Майка ми за всичко което прави и до днес, за любовта и грижите, образованието, напътствията, храната и вниманието, а също и на Баща ми, който всъщност запали искрата на любовта към техниката, хардуера и електрониката.
Благодаря им от цялото си сърце и душа, че са осигурили дом и топлина, нещо много дефицитно наши дни в този студен свят на войни и отчуждение.
Като малко дете, още на 3-4 години, много обичах да се навъртам около баща ми в неговата хардуерна лаборатория – семейното ателие. Вместо да е пълно с компоти от череши, праскови и дюли или буркани с месо и зимнина, вътре в стаяа, която не беше повече от 10-12 м2, беше същинският рай за момченце, като мен, любопитно и попиващо всяко ново нещо, интересен инструмент или цветен електронен или механичен чарк, лъскава метална джаджа с копчета и лампички. Точно там, с този спокоен и излъчващ познания и доверие млад мъж, баща ми, отдаден на хобито си Радиолюбител и конструктор на електроника се запали непреудолимата необходимост да правя, майсторя и измислям разни неща, точно като него!
Тази стая, излъчваща толкова мили асоциации и усещания и като си помисля сега в позицията на годините аз би следвало да се превърна в хегово копие. И да, днес изпитвам непреудолимо желание да ремонтирам, преработвам, измислям и доизкусурявам всевъзможни неща.
За мен Живота е започнал в ранната 1972. Безгрижните дни, по-късно игрите с приятели в яслите и детската градина. Но първоначалният ми досег с електронния свят започнал още малко по-късно.
Всичко започна в лятото на 1976 година. Аз съм на 3, почти 4 години, а Баща ми на 34г.
Аз бях нещо като негов бумеранг, или не, по-скоро като негова опашка. Непрекъснато се “мъкнах” след баща ми в лабораторията му и го карах да ми обяснява това и онова и не стига въпросите, но го молех и карах да ми изработва разни неща! Първо го Атакувах с безброй въпроси и жадно попивах отговорите им. Може да се каже откровено, че електронния хардуер ми е почти генетично заложен.
Аз го питам:
А това какво е, тате?
Ти за какво го използваш? Колко имаш от него? Може ли да ми дадеш и на мен?
Ще ме опари ли, ако го пипна? Може ли да го видя? Моля те!
Нали си представяте!
Не зная каква е тази детска анти интуиция, но исках повече от всичко да играя с инструментите за пробиване, за нарязване на резби, оформящите резбарски лъкчета с тънки спирални режещи струни. да кривя разни телчета с прекрасните малки юстировъчни клещички, да режа разни неща с ножчетата или още по-страшно – скалпелите за рязане и да мацам произволни спойки и рисунки с поялника! ООО, даа Поялника ! Това беше върхът!
Сега Като се замисля и картината отново се появява в съзнанието ми – все едно е вчера. ООО, да!
Съвсем в началото се работеше с индукционния поялник, но аз все още нямах афинитет към него, харесваше ми лампичката , която светваше когато се натисне спусъка. Но се загряваше бързо, а след като наемеше топлина и не го изключиш, след това прегряваше и колофонения пушек, ах този пушек, и изстрелващите се малки топчета тинол, малко ме притесняваха и плашеха – не го харесвах първоначално този поялник.
бел. автора
Днес аз имам мой индукционен поялник, купих го за 5 лв. от Битака в гр. Антоново и си го поправих – както можеше да се очаква, не работеше, беше изпускан и се беше откъртил единия нит от макарата на трансформатора, отвих една навивка, наново занитих на друго място подобен нит, свурзах го с медния проводник на първичната намотка и запоих кабела от прекъсвача към нита. Сега е пушка! Понякога от умиление по старите времена го използвам с удоволствие, наклепвам с няколко почуквания парче от едножична мостова / рекордомански меден проводник, оформяйки човката с подходящата форма на моята буква “Л”. Наклепът прави медта по-трудно “разтворима” от агресивните флюсове и калаено-оловната сплав. На тази хитрина отново ме научи Баща ми.
След това имахме Българският 100W поялник (малка брадва) с черна бакелитена, а после някакъв вид и с гумирана дръжка. Баща ми си беше направил специална стойка, към която бе поставил ключ и паралелно на N.C. контакт – мощен високоволтов диод, та когато не се ползва поялника, да “хибернира” на 50% потребляема мощност. Така, на Standby поялника “се храни” само с едната полувълна на синусоидата в AC мрежата. После след години се появиха по-модерни поялници – имахме сиво.синия този с кривата човка ERSA. на него му сложихме фабричен симисторен регулатор от стар зъботехнически турбинен наконечник, който беше повреден, но сменихме симистора с малко по-мощен и до наши дни го използвам в една настолна бормашина. За нея ще ви напиша по-нататък.
После дойде готиния маниакален MAGNESTAT WELLER. .Приятел на баща ми му беше подарил нагревателя с магнитния ключ – магнестата с готините жълти искрогасящи кондензатори в паралел на контактите. Хей, тези инженери от Weller са гениални. Първо и най-важно за което мислят е дълговечността и за хората, които са им гласували доверие и са закупили продукта им. Днес това е мит. Ширпотреба и еднодневки. но това е пазарното мислене. Ще се счупи и ще си вземеш ново! Аз не съм възпитан така. Аз Ще го поправям докато е вече невъзможно да се поправи и още веднъж!
Но да се върна към Магнестания Велер…Това гениално творение има човки с различна работна температура. На задното крайче на всяка човка има запресован 5/6 мм цилиндър с цифра, означаваща множител мисля по 50 градуса, за температурата до която ще стабилизира работата си поялника. По-късно баща ми ми обясни принципа – крайчета бяха от уникални сплави с различни температурни точки на Кюри (В тази точка феромагнитните метали стават парамагнитни и обратно при изстиване се възстановяват феромагнитните свойства (привличат се от магнит). Беше ми много интересно, но самият аз започнах да използвам поялник по-късно. Не беше безопасен уред, все пак разтопяваше метална сплав, като се загряваше до 300-400 градуса по Целзий.
По времето когато бях в горните групи на детската градина имах голям мерак (желание) да завивам разни винтчета и гайки и обичах много металните конструктори. Обичах да правя неща, да сглобявам мои собствени устройства!
В онези години ’77-’78, още очаквахме само дядо Мраз на 31 Декември/1 Януари и получавахме само едни подаръци. (е, всъщност когато бяхме малки в детските градини и там също ни даваха подаръци).
Не си спомням съвсем точно, но поне 2 нови години, за желания удома и в детската градина пишех писма със следната молба към белобрадия старец:
Уважаеми Дядо Мраз, моля те, донеси ми Метален Конструктор!
Представям си изражението на Дядо Мраз: “Но нали миналата година вече ти донесох! И по-миналата… “
И Удома! И в детската градина! Два конструктора! Цели два конструктора! Цели Два, НОВИ Конструктора! И то само за мен! Отвертки колелца и оси, панели, винтове и гайки ! УАУ
А от миналата година? А от още по-миналата година? Имах огромен арсенал от отвертки, части и … части и можех и правех големи кранове, машини с 4-5 оси, някой и подвижни с моторче.
Имах си няколко малки електромоторчета, който бях събирал от развалени играчки, колички или по големи моторчета от развалени касетофони, дадени ми от приятели. С тях, много добре ми се получаваше кранът.
Не съм сигурен дали са били произвеждани само в България, помня в гр. Никопол, а може би вие също помните,
но имаше едни плоски батерии с три последователни свързани цинкови елемента, изолирани с картонена изолация и дзифт един от друг в общ корпус. Отгоре под картона се виждаше дзифт-а. Даваха общо 4.5V на месинговите си пластини. Идеални за играчки, фенерчета и преносими радиоапарати. Тези батерии бяха толкова популярни с употребата си във фенерчета, че повечето възрастни хора казваха вместо “подай ми фенера” – “подай ми батерията”.
снимка на батерия 4.5В
За дистанционни на телевизор не ставаха – нямаше дистанционни управления към телевизорите. и Безжични телефони нямаше, А и интернет нямаше. беше времето на нямането, Ама то и хляб намаше!!! всичко беше с купони и в ограничени количества. Ааа, и доста често и ток намаше – но пък имаше режим на тока!
По мой бегъл спомен бяха с размери около: 60 х 50 х 20мм. Едната беше по дълга
И нали осъзнавате, че за мен това са вече цели два метални конструктора, с два пъти повече пластмасови + гумени, чудесни колелца, оси с различна дължина, Застопоряващи шайби за осите, винтове, гайки, планки и ъгълници и плочи и темподобни “ЯКИ” неща.
Освен Поялниците имах и много други страсти. Вече бях пораснал малко и на 5 годишна възраст, желанието да правя разни джаджи ме превземаше тотално. преследвах тате по стълбите, когато слизаше към ателието. Човекът беше вдигнал ръце от мен, дори не го оставях на мира да превежда връзки по радиото. Той говореше на английски и аз го питах: Тате, какво казваш сега! Кой е този чичко с когото говориш? Той какво каза? Защо се смее?
Нали си представяте? Любо хардуериста действаше и досадата ми беше наистина напориста! Това се превръщаше в нещо като мания. Намирах огромен смисъл в това да майсторя. Не да чета, а да майсторя!
Е, от тогава съм прочел накоя и друга книга…
Но да оставим четенето за читателите. Сега да пишем!
И така малко информация и за електрониката и моят баща. Той се казва Божидар Тодоров. Той е започнал своя допир с електрониката в ранните детски години с конструиране на самолетчета и лодки с ластични и после електрически моторчета (когато ме учеше на това). Най-детайлно си спомням разказите му за първия му детекторен приемник, с голяма – около ф100мм бобина, навита с лакиран тънък едножичен проводник на картонен цилиндър с отводи за променливия кондензатор и антената. За антена се е използвал много дълъг например 10-тина метра проводник (понякога е използвал водосточната тръба на къщата, което е доста хитро за антена . По-интересното е, че тогава е нямало откъде да се вземе, говорим за края на 50-те години на 20 век. България фабричен диод германиев диод, служещ за демодулиране на амплитудната модулация, а баща ми се е интересувал по физика и е намерил начин да синтезира от руда-галенит и един еластичен проводник и прекарвайки го по галенита, се търси ефект на “преход”, т.е. връзката метал /галенит има подобни на полупроводниковия диод свойства. Така си е направил амплитуден демодулатор, след който се е свързвала към бобината и високоомна слушалка, например от телефон. (бел. авт. забила ми се е в съзнанието стойност от 2000 Ома. Макар, че по мое време 80 те години телефонните капсули за слушане вече бяха 270 Ома. ) По времето на младият Божидар, Лакирани проводници за свободна продажба не се срещат въобще, а особено едно дете просто няма откъде да ги намери. В крайна сметка татко е намерил използвана и захвърлена бобина от мотоциклет. Един техник в гр. Омуртаг му е казал как да измие асфалта и да отвие проводника, който му е необходим за направата на бобината. Променливият кондензатор, също е направен с картон + станиол, още Картон + станиол са отделните плочи. от припокриването им се е регулирал капацитета и така се е регулирал резонанса на антенния трептящ кръг. Тъй като са се опирали картоните е имало мини статични разряди и вероятно е пукало при настройване на станцията. Детекторния приемник се чува, наистина тихичко но се чува добре и не се нуждае от захранване. енергията за работата му идва през антената. чудесна идея! Безкрайна енергия, но не и безплатна – да не забравяме, че AM радиостанциите използват 10KW – 100KW RF мощност с дългите си стотици метри антени.
По-късно баща ми е работил няколко години заедно с този техник по прякор “Котката” в сервиз за ремонт на радио и телевизионна техника в гр. Омуртаг и до днес имам радиолампи останали от този период, например 4 броя двоен триод RTC6080 74 година. Да се върнем за малко отново на мен.
Когато бях на 6 години, Баща ми ме научи как да си направя малък модел на моторна лодка. Ходихме в парка и намерихме подходяща кора, Издълбахме я и сложихме в задния край под 10-15 градуса наклон в дъното в малък отвор тръбичка от празен пластмасов пълнител, залепена със епоксидна смола. После търсихме подходящ проводник, който да влиза в тръбичката с много близко по диаметър сечение . т.е. да има много малък луфт. на Единия край на проводника се споява Перката, проводника се намазва с технически вазелин и се прекарва през тръбичката на пълнителя, а от вътре се използва подходящо гумено маркуче което подобно на карепредава въртеливото движение от моторчето към проводника с перката. Вазелина не позволява проникването на вода в корпуса. ( е не на 100%, след време се случваше да влезе по някоя и друга капка, но много по-голямата част от водата оставаше извън борда. Лодката имаше малък кил и една пластина отзад, даваща посоката, за да може да се върти в относително голям кръг. С една средно малка батерия 1.5V се забавлявахме почти час.
Другата реализация на лодка беше от бяло тенеке, от кутии за нескафе. Баща ми изрязваше много прецизно и точно във формата на дъги и дъно на лодка, Малко по тежичък кил и после запоявахме с мощния 100W поялник. Стана Много Хубава лодка! Беше Много здрава конструкция. Татко много внимателно обръщаше с клещи ръба на тенекията преди спояването, за да не се порежа после по време изваждането на лодката от водата
Лодката блестеше като извънземна машина на слънцето в езерцето в парка в което я пробвахме и пореше вълните, непритеснявана от никой и нищо. Бяха чудесни години със славните ни хардуерни постижения. Много се гордея с това.
Баща ми ме научи как да боравя с всичките сложни механични инструменти, а той беше страшно прецизен във всяко едно отношение. Златните ми ръце днес са буквално плод на неговата безупречна преподавателска дейност. От Цялото си сърце Бих Желал още много други хора на света да имат възможност за такъв учител. Ако се попитате какъв е смисълът от сайта на който четете този текст, отговорът е във въпроса. Идеята ми е да предам моят дух на младите гении и творци с темите, заложение в моя информационно, образувателно ориентиран Интернет сайт.
Тук е мястото в което смятам, че може да се разпали искрата на любознанието и творческият дух на младежите към необятните дебри на електрониката.
Като 7- годишен бях радист в централния софийски радиоклуб и даже имах много добри резултати по предаване с обикновен морзов ключ. Тогава излизаше редовно и имаше едно списание – Млад Конструктор и на един брой ме бяха изтипосали с едно момче приятелче – темата беше двама млади радисти с отлични резултати на предаване и приемане. Знаеш ли на какво най-много се зарадвах, когато ми направи Баща ми? Една много специална кутия от полистирол, страните на която сам изряза с т.нар. орлов нокът – остър инструмент за рязане на пластмаси, после с цикла изправени и изравнени повърхностите и залепени – не си спомням с хлороформ или корисилин. та е кутията имаше плоска вътре: 9в батерия и платка направена специално за мен, изчертана с нулев пергел E.O.Richter & CO (името го преписвам от самият пергел е до мен на бюрото) и асфалт лак (битум разреден с бензин или друг разтворител ) нарисувана и ецната в железен трихлорид, разпробита със стоматологични борчета
( баща ми беше по професия уникален специалист стоматолог, а в същото време и страхотен електроннен и механичен контруктор по душа и умения)
с основна интегрална схема таймер NE555 и потенциометър за да се регулира честота и друг за силата. имаше и два бананни жака за да се включи ключа. и други за изход за високомни слушалки наушници. Е Аз имах огромната възможност да мога да тренирам “радистките си умения” и извън радиоклуба. Бях на 7-мото небе! От Него се научих и аз как да правя специфични кутии от пластмаса – полостирол, плексиглас, от фолиран стъклотекстолит, и от бяло тенеке. (калайдисана желязна ламарина).
Млади Конструктори – Ето какви бяхме ние!
Как бихте усетили силата на протичащият ток, ако не сте изгорили няколко светодиода или транзистора, няколко резистора или лампички. Как ще почувствате победата от релаксиращият авто- генератор – собствено производство, които може да направи примигването на лампичка в колекторната верига на произволен брой транзисторни Инвертиращи звена, лесно като детска игра.
С тази рамка можем да редим спомените:
-
Макаричката и електромагнита, метални конструктори → детство.
-
Първи поялник, Кутията със зумера за телеграфния ключ ,→ ранна юношеска лаборатория.
-
За дистанционни на телевизор с ХЛ2-ката, Сваляне на Макровижън защитата, ECL, PLL, спектрален анализатор → техникум.
-
Платки на честотомер → казарма.
-
Усилватели, Лаборатории и по-сложни проекти → технически университет.